Световни новини без цензура!
Лидерът на Хамас беше ли в Турция по време на нападението от 7 октомври? „Може да е бил“, казва главният съветник по сигурността на Ердоган
Снимка: cnn.com
CNN News | 2023-12-14 | 01:20:15

Лидерът на Хамас беше ли в Турция по време на нападението от 7 октомври? „Може да е бил“, казва главният съветник по сигурността на Ердоган

Главният съветник по външната политика и сигурността на турския президент Реджеп Тайип Ердоган защити решението на страната си да приеме висши фигури от Хамас, като каза, че Турция се ангажира с Хамас „за постигане на мир“.

Членовете на Хамас могат свободно да идват и излизат от Турция и да имат постоянно присъствие в страната.

Неговите висши служители са се срещали с турския президент Реджеп Тайип Ердоган периодично през годините. Ръководителят на Хамас Исмаил Хания се срещна с Ердоган през юли и има непотвърдени сведения, че Ханийе е бил в Турция – а не в обичайното си местоживеене в Катар – по време на атаките на 7 октомври.

В първото си англоезично интервю от началото на войната в Газа Акиф Чагатай Килич каза, че не знае дали Хания е бил в Турция на 7 октомври, но призна, че „може да е бил“.

Килич защити дългогодишните връзки на Турция с Хамас, която много страни смятат за терористична група. Турция не го прави.

„Въпросът не е къде [членовете на Хамас] са по кое време, въпросът е как можем да разрешим конфликта, който имаме, войната, която имаме в момента“, каза той.

„Ние говорим по този въпрос в светлината на днешните събития, но реалността е, че в миналото например самото израелско правителство ни помоли... преди повече от 10 години да се ангажираме с Хамас, да работим с тях.“

Килич също така предупреди Израел да не изпълнява обещанието на вътрешните служби за сигурност да убие лидерите на Хамас в чужбина.

Килич каза, че всеки израелски опит за убийство на турска земя би бил „неприемлив при каквито и да било условия“. Неназовани турски служители по-рано предупредиха Израел, че ще има „сериозни последствия“.

Президентът Ердоган е сред най-откровените лидери в света от началото на войната. Той нарече израелския премиер Бенямин Нетаняху „касапина на Газа“ и каза, че ще бъде съден в международния съд като военнопрестъпник.

Дипломатическите разногласия между Турция и Израел относно правата на палестинците определят голяма част от дведесетилетния мандат на Ердоган като президент и преди това като министър-председател.

Напоследък Ердоган се опита да зарови брадвата. Турският президент се срещна с Нетаняху малко повече от седмица преди атаката от 7 октомври в опит да подобри връзките.

Когато запитаха дали Турция също ще настоява Хамас да бъде съден за нападението от 7 октомври, при което загинаха повече от 1200 души – предимно цивилни – Килич не се ангажираше. Той многократно даде да се разбере, че убийството на цивилни от двете страни на конфликта е „неприемливо“, но също така многократно се отклоняваше, когато беше настояван дали Хамас трябва да бъде подведен под отговорност пред международни съдилища.

„Ако се връщаме напред-назад по една и съща точка, тогава имаме 56 или 57 години палестинска окупация. Мисля, че генералният секретар на ООН каза, че „нищо не се случва във вакуум“, каза Килич, имайки предвид противоречивите коментари за атаките от 7 октомври, направени от Антонио Гутериш.

Дипломатическите и икономически връзки на Турция с Израел датират от 1949 г. През десетилетията икономическите връзки продължават въпреки големите възходи и спадове в дипломатическите отношения. И въпреки че президентът Ердоган наскоро нарече Израел „терористична държава“, Килич казва, че „в този момент не се говори за [икономически] санкции… но, разбира се, отношенията са обтегнати“.

Отношенията се влошиха през 2010 г., когато девет турци и един американец бяха убити, когато израелските войски нахлуха в Мави Мармара, кораб, водещ флотилия за помощ към Газа, която е под блокада, наложена от Израел и Египет от 2007 г.

Миналия месец група турски и международни неправителствени организации обявиха план за стартиране на нова хуманитарна флотилия за Газа, която има за цел да отплава в края на тази година или началото на следващата.

Анкара не е казала дали ще даде благословията си корабите да тръгват от турско пристанище. Килич каза, че в момента не може да измисли причина да каже „не“, но окончателно решение ще бъде взето в бъдеще.

Украйна и НАТО

Турция се позиционира като важен посредник между Русия и Украйна, докато конфликтът наближава двугодишната граница, в относителна задънена улица. Турция беше силно ангажирана в ранните усилия за постигане на мир и изигра решаваща роля в договарянето на споразумение за сигурност за кораби, превозващи украинско зърно до световните пазари – сделка, която оттогава изтече.

Килич е съгласен, че има някои признаци на умора сред западните поддръжници на Украйна и Турция би искала да помогне за постигането на мир, но и двете страни трябва да са готови.

„Не е имало директен подход от никого към нас, за да работим за някакво мирно споразумение или нещо подобно, но... можем също така да почувстваме, че има усещане за времето, знаете ли, че това продължава твърде дълго ," той каза.

Ердоган многократно се е хвалил, че поддържа „балансиран“ подход към войната в Украйна, продължавайки отношенията с Путин въпреки нарастващата изолация на руския президент от западния свят.

Откакто Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., турският силен човек се очерта като ключов посредник, възприемайки решаващ балансиращ акт между двете страни, широко известен като „проукраински неутралитет“.

Неотдавнашните сигнали, че турското одобрение на отдавна очакваната кандидатура на Швеция за НАТО ще дойде скоро, сега отново изглеждат несигурни. Въпросът чака одобрение от парламента на Турция, която има втората по големина армия в НАТО.

Министърът на външните работи Хакан Фидан предположи миналия месец, че кандидатурата на Швеция ще бъде одобрена до края на годината, но наскоро ръководителят на комисията по външни работи в Анкара каза, че не се бърза с внасянето на законопроекта за гласуване.

Президентът Ердоган каза този месец, че очаква Конгресът на САЩ да одобри продажбата на изтребители F-16 на Турция по същото време, когато кандидатурата на Швеция за НАТО премине. Няма ясен график това да се случи.

Килич беше свенлив относно това дали F-16 са тежко условие за Турция, но каза, че „това ще помогне изключително много“, тъй като „има известна съпротива“ срещу приемането в парламента в момента. Ердоган многократно е обвинявал Швеция, че укрива екстремисти от забранената Кюрдска народна партия (ПКК).

Източник: cnn.com



Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!